Владимир Кличко:В училище се бих за момиче

Сивата коса не ме притеснява, тя е още един знак за моя опит, казва шампионът.
Владимир Кличко никога не е бил толкова откровен. Световният шампион по бокс говори за кризата в Украйна, за треньора си Еманюел Стюард, който почина през 2012, за белите си коси и за плановете за сватба с приятелката си – американската актриса Хейдън Пенетиер.

Хенинг Файндт, Томас Диренга „Билд ам Зонтаг“

– Г-н Кличко, следващият ви опонент Алекс Леапай дълго е работил като шофьор на камион. Как спечелихте вие първите си пари?
– Започнах да троша стари асансьори. В електрониката среброто от асансьорите се използва, а аз го извличах. Печелех по 10 рубли на седмица.
– За какво харчехте парите?
– По онова време исках лава лампа. Но подарих такава на майка ми за рождения ден, така че с един куршум – два заека. (Смее се.)
– Заради побой Леапай е лежал 6 месеца в затвора. Кога се бихте за последно извън ринга?
– В училище с момче от съседния клас. И двамата бяхме влюбени в едно и също момиче и си уредихме среща след края на часовете. Беше жесток бой. И двамата се прибрахме с разкървавени носове.
– Кой спечели?
– Не, нямаше победител. Момичето не искаше да бъде с нито един от двамата след този бой.
– Бихте ли го направили и днес, за да впечатлите жена?
– Да, аз и това правя. Един професионалист се боксира и за жените. Той иска да печели сърцата на феновете. Това е част от спорта.
– В последния ви мач се бихте с Александър Поветкин в Москва. Ако трябваше да решите днес, след конфликта в Украйна, бихте ли направили пак мач в Москва?
– Да. Предизвикателството ме дразни. Нелсън Мандела каза, че спортът има силата да промени света. Виждам точно това. Рингът е моята сцена. Искам да го използвам, за да направя нещо за хората в Украйна. А сцената може да е навсякъде по света – включително в Русия.
– Страхувате ли се, че след Крим Путин може да поиска Източна Украйна и да се стигне до война?
– Страхът е като знак „Стоп“, който те спира. Не познавам страх, това е грешна дума. Притеснен съм, но съм сигурен: Никой няма да раздели Украйна. Никой.
– За кого от вас се страхува повече майка ви. За вас, когато сте на ринга, или за брат ви Виталий, когато води битки на политическата сцена?
– Няма никакво значение къде сме. Майките се страхуват винаги. Все пак в сравнение с политиката боксът е като детска игра. В политиката в Украйна няма правила. На ринга може да ми насинят окото, но животът ми не е в опасност.
– Слагате ли слънчеви очила, за да скриете следите от бой?
– Слънчеви очила? Не, от 12 години не нося очила. Никога няма да се крия само защото окото ми е насинено. Аз се гордея с белезите от боя. Те ми напомнят какво съм постигнал.
– Замисляли ли сте се за пластична операция?
– Не, и докато цялото ми лице не започне да ми напомня за мачовете, ще си остане такова. (Смее се.)
– Най-лошо изглеждахте след загубата от Леймън Брюстър преди 10 години.
– Може да ви звучи смешно, но тази загуба повиши егото ми. Характерът ми се подобри след нея. Обръщам внимание на неща, които преди това не смятах за важни. Ценя много повече храната си, тренирам много по-съзнателно и се забавлявам, когато се измъчвам. Сигурен съм: без тази загуба нямаше да се боксирам вече.
– Колко порасна егото ви от тогава?
– Аз имам, слава богу, гигантско его. Ако нямаш его като спортист, ти липсва стимулът. С всяка професия е така. Един фотограф също трябва да има голямо его, което да му даде импулса да направи истински добра снимка. Егото е горивото за живота.
– Вие сте на 38 години. Драска ли възрастта по егото ви?
– Точно обратното! Възрастта е само един номер. Аз се чувствам като на 28. Има само една разлика – тогава нямах сиви косми.
– Притеснява ли ви побеляването на косата?
– Не, това също е знак на моя опит.
– Колко трябва да се страхува Леапай от този опит на 26 април в Оберхаузен?
– Той е аутсайдерът, но също може да хапе. Леапай ще се опита да ме бие с чиста сила. Техниката и тактиката не са му силните страни. Липсва му опит, ще използвам това. Ще докажа, че съм най-силният боксьор в света. Моята мисия още не е приключила.
– Колко ви липсва треньорът ви Еманюел Стюард, който почина през октомври 2012?
– Може да ви звучи като лудост, но когато съм в залата, още чувам гласа му. Шепне ми неща в ухото, когато съм на ринга. Преди си говорехме с него с часове, а сега още извличам ползи от тези разговори. И до днес с екипа ми правим всичко точно по начина, по който Еманюел го искаше. Всичко започва от малките неща. Винаги искаше да има часовник на нивото на очите до ринга. Точно този часовник, който и сега виси тук. Чувствам духа му, силата му и знам дали е с мен на тренировката, или не.
– Доволен ли е той?
– Да, мисля, че е доста щастлив в рая. Знае, че намерих правилния баланс в живота. Ин и ян, така върви животът.
– Колко важна е приятелката ви Хейдън за вашия баланс?
– Много, разбира се. Постоянно говорим за всичко. Когато дойде в Украйна, се качи на сцената и говори на хората. За мен е важно, че тя знае откъде идвам и как се чувстват хората там.
– Имате ли дата за сватбата?
– А, дойдохме на въпроса!
– И какъв е отговорът?
– Не, напоследък времената са толкова напрегнати, че не сме планирали нищо още.
– Имате ли план как ще празнувате победата срещу Леапай?
– Честно казано, животът ми е доста скучен в това отношение. Не стоя по цяла нощ да празнувам, не пия алкохол, не взимам наркотици. Не си купувам големи или скъпи неща. Единственият ми порок е чийзкейк. А като награда за победа обичам да пътувам. Като дете исках да бъда като Робинзон Крузо, да имам мой остров и да откривам света с лодка.
– Приемате ли Германия като втора родина?
– Да. След олимпийската ми титла през 1996 опциите пред мен и Виталий бяха Америка, Англия или Германия. Днес мога да благодаря на съдбата, че се озовахме в Германия. Обичам държавата, тя беше като трамплин за моята кариера, разви ме като човек. Станах като германец през годините.
– Липсва ли ви типичното немско шоу „Искаш ли да заложиш“ (Wetten dass)?
– Да, ужасно е, че шоуто приключва. То пасваше перфектно на хората в Германия, събираше семействата заедно в събота вечер. Винаги имаше емоции в шоуто. Искам да ме поканят на последния епизод!
– Ще вземете ли Виталий?
– Ако ни поканят, разбира се. Имам един бас с него. През 2009 бяхме в шоуто и трябваше да ни замерят с отпушвачи за тоалетна, от онези гумените. Той загуби баса, но след това се оправда с контузия в кръста – още тогава си е бил политик. (Смее се.)



Напишете коментар:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *