Кобрата призна:
Проспах лявото кроше, елемен тарна грешка
Кобрата призна:
Проспах лявото кроше, елемен тарна грешка
Можех да стана след нокаута, но не исках, бях като добре пиян човек – заяви боксьорът
Единственият българин, изправял се срещу световния шампион в тежка категория в професионалния бокс, Кубрат Пулев даде вчера обещаната при завръщането му пресконференция. На нея Кобрата призна, че грешката за загубата му е била детинска и буквално е проспал лявото кроше на противника си. Той сподели, че в последните няколко дни се е наслушал и нагледал на най-различни изказвания от всякакви хора, което не е лошо, защото все пак се говори за бокс, но пък и доста глупости са се изговорили, и то от сериозни журналисти. Той за пореден път благодари на хората, които бяха в залата и го подкрепяха, доказвайки, че българите могат да бъдат единни и задружни.
– Вече имаше достатъчно време, за да анализираш мача, къде според теб сбърка?
– Сигурно още дълго време ще си правя равносметката за този мач. Но мисля, че първото усещане е най-истинско във всяко едно нещо, така че мога да кажа, че може би не бях на необходимото ниво в защитен план. За съжаление не успях да победя, което го отдавам на това, че може би съм прекалено млад. Не, прекалено млад не съм, а по-скоро прекалено неопитен все още, но от този мач аз натрупах много, много опит, въпреки тези 5 рунда, които имах възможност да изиграя срещу световния шампион. Това ще ми е необходимо занапред. Чувствам се още по-силен, възстановен съм напълно и да кажа за спекулациите, които вървяха, че имам счупени скули и т.н., както се вижда, няма такова нещо. Ако някой си е мислил, че има, значи съм някакъв Батман или Супермен, за да се възстановя толкова бързо. Аз изобщо не можах да покажа това, което бяхме тренирали и за което бях подготвен. Не можах да го направя, защото все пак излязох срещу един супербоксьор, световен шампион, най-добрия в тежка категория. Бях натрениран много и искам да ви кажа, че на него също му беше много тежко, защото той също не можеше да пласира правилно ударите си. Аз съм доста неудобен противник. Основната ми грешка обаче беше, че пропуснах това ляво кроше, и то не един път. Може би това от доста дълги години насам ми е пробойната. Кличко пък от своя страна бие това кроше перфектно, то му е специалитет. Аз и отборът ми бяхме наясно, че той не атакува с много удари, не използва много комбинации, не е разнообразен. Има 3 комбинации – ляв прав, ляв десен и ляво кроше – това е всичко, но това ползва и това му носи успех, не му е необходимо нищо повече. Може би моите прави удари с лявата ръка са по-добри от неговите и това го доказах в първия рунд, когато успях да го разклатя леко. Така че, пак повтарям, моят основен пропуск беше защитата от лявото кроше. Другата защита, клинчове и всичко останало го бяхме оттренирали и се получаваше. Такива хубави удари му вкарах в началото на Кличко, че и той самият не знаеше какво да направи, не се беше сблъсквал досега с такъв боксьор от неговата класа и калибър. Ако това кроше не беше влязло, не го виждам просто, просто не го виждах. Чувствах се много уверен, даже прекалено спокоен, много концентриран. Винаги преди мач влизам в залата да нюхам, да я усетя, да огледам, да видя мястото, където ще се боксирам, и когато преди този двубой го направих, се изненадах колко много българи има.
– Каза, че не уважаваш Кличко. Все още ли държиш на тези си думи?
– За мен уважението е изключително важно. Смея да кажа, че на българския народ два са основните проблеми. Единият е, че не уважава другите – родителите си, семейството, труда на другите, успехите им, въобще всички около нас. Другият ни проблем е, че нямаме вяра. Аз лично мога да кажа, че няма как човек да заслужи уважението ми, при условие че играе с толкова мръсни номера
Вие можете да си го уважавате, той е световен шампион, заслужил си е, наистина е добър боксьор, признавам го. Аз му честитих победата и сега му честитя отново, защото не бях никак лесно препятствие и той много добре го знае. Видяхте и радостта му накрая, но той се справи. Докъде с късмет, докъде и с моя грешка, но във всеки един спорт има шанс. Шансът обаче е на страната на по-добрия, така че приемаме, че аз допуснах елементарна грешка и това е факт, но никой не може да ме накара мен да уважавам човек, при положение, че съм видял толкова много мръсни номера и игри. Но пак ще кажа, това не ме оправдава. Аз през цялото време казвах, че въпреки всичко нещата ще се решат на ринга и всички номера няма да са от значение. Но са от значение за уважението ми към него. Засегнат съм лично и си е мой избор кого да уважавам и кого не.
– Наистина ли са те ударили с 450 кг?
– Това е една хубава тема. В интерес на истината аз никога не съм бил нокаутиран, винаги съм бил този, който сваля съперниците си. Мислех си, че съм дебелоглав и държа на удари, защото съм понасял много тежки удари в кариерата си, много пъти съм бил свалян в нокдаун. Боксът е обратното на футбола, защото, когато те боли, когато си в несвяст, ти се усмихваш и се правиш, че нищо ти няма. Така че много тежки удари съм понасял, олюлявал съм се, изтръпвали са ми краката и главата, но никога не съм бил нокаутиран. Смея да кажа, че ударите на Кличко не бяха тежки, но бяха резки и точни и това е нещото, което поваля човека. Както виждате, изправях се веднага, възстановявах се за секунди, значи все пак държа на бой.
– Какво ще кажеш за коментарите по свой адрес?
– Ние, българите, го имаме този негативизъм. Хората около мен се чудят на някои неща, но аз им казвам – научете се да го приемате.
Жалко е, че ние като народ и народопсихология сме малко чуждопоклонници веднага да възвеличаваме другите, чуждото. Много хора в България ме обвиниха, че много съм говорел, че съм се държал неприлично, че глупости съм казвал, но аз лично не съм го обиждал. А това, че той каза, че съм простак, никой не го отбеляза. Мисля обаче, че с времето това ще го преодолеем и дано да сме живи да го видим.
– Ще си търсиш ли нов треньор и ще продължиш ли сътрудничеството си със „Зауерланд”?
– Относно нов треньор и въобще бъдещето си засега ще се въздържа от коментари. Възможно е всичко, ще го мислим. Засега съм още на почивна вълна, обръщам повече внимание на близките си, защото цяла година тренирах и нямах време за тях. Бъдещето ще покаже как ще се развиват нещата, с кой треньор и как ще продължим напред.
– Каква беше тактиката ти за мача все пак?
– Тактиката ми беше да играя моята игра. И тук трябва да кажа поредния мръсен номер – рингът беше по-малък и по-мек, за което мен ме предупредиха няколко часа преди мача. Тук моят предварителен ход беше да ги изфинтирам, че ще играя с краката, че ще бягам и те веднага подмениха ринга, за да ми попречат. Аз обаче нямах намерение да бягам, а точно обратното – само напред. Може би трябваше да тръгна малко по-рано напред, но този пропуск и тези леви крошета, които ми вкара в първия рунд, ме спряха. По принцип тактиката ми беше да натисна 3-ия – 4-ия рунд и да вляза по-брутално, но това не го направих.
– Не се ли чувстваш оръжие във войната между „Зауерланд” и К2?
– Тази война я има. И двете фирми не са случайни. Мисля, че ако нашият синхрон, контактът ни със „Зауерланд”, ако беше по-добър, можехме да се справим и по-добре, защото просто трябваше да сме повече екип, по-заедно да работим. Но срещу такава империя като К2 е трудно. Но пак казвам, грешката си е моя и всички войни, всички номера, които ми правеха, нямаше да имат значение, ако аз се бях справил на ринга
Това е самата истина. Отчитам го като моя грешка и минус. Но аз се уча и продължавам да се усъвършенствам. Иначе К2 са един монопол. Те държаха правата и те диктуваха всичко. Дори ръкавиците – трябваше да ми ги предоставят 3 седмици преди мача, но не дадоха да ги видя. Ние пращахме хора до Америка да търсят фирмата, но не я намериха, отникъде не можеш да си ги купиш. Накрая уж трябваше да имаме среща за избиране на ръкавици, а те ги донесоха на кантара и веднага взеха един чифт. Аз исках да ги разбъркаме, за да няма съмнения за набелязани, но и това не стана. Взеха си чифта и ме оставиха да си избирам от останалите. Всичко обаче е в правилата. Аз също можех да действам долно като него, но аз не го направих. Има много начини това да се случи. Всеки има слаби места и всеки могат да го нагласят, ако му вдигнат мерника. Просто аз не исках да действам по този начин. Искам дори когато играя шах, да победя открито и честно, а не да открадна някоя фигура на противника си или да му я преместя.
– Защо от „Зауерланд” не платиха за всичките пояси на Кличко?
– Коментирахме го този въпрос и моето мнение беше, че няма нужда да играя за всичките, още повече че ако бях победил, трябваше да защитавам 4 титли
Те не се защитават толкова лесно. Не обичам да скачам от вратата в дълбокото. Платихме световната титла на IBF, защото за мен беше важно да се бия за този пояс и да победя световния шампион. Освен това, ако го бях бил, мисля, че аз съм първият, който получава правото да претендира и за останалите пояси.
– Мислиш ли, че не можеш да преглъщаш загубите?
– Не мисля, че не мога да приемам загуби. По-скоро много ме е яд. Направо съм извън кожата си. Но приемам загубите, и то понякога прекалено леко и хладнокръвно. Аз наистина можех да победя, но грешката си беше изцяло моя, защото, въпреки че знам всичките му удари, аз допуснах това кроше. Но може би това трябваше да се случи, за да израсна като боксьор.
– Каква поука си извади от мача?
– Това, че Кличко с абсолютно нищо не успя да ме пречупи. Напротив, аз в този момент осъзнах колко мога и колко съм силен наистина. Разбрах, че ще имам бъдеще в бокса, и то голямо, надявам се. Самата истина беше, че мога да го бия, и това чувствам и сега. Не съм смазан, не съм пребит, а, напротив – дори съм по-силен отпреди. Надявам се, ако имам шанс отново да се бия за световната титла, вече ще знам какво ме чака и как да направя нещата по-добре.
– Какво искаше да кажеш с това, че той е спечелил с късмет?
– От гледна точка на Кличко – той имаше късмет в този мач, защото това кроше, което той го бие винаги, с всеки съперник, просто влезе при мен. Грешката си беше моя. Аз го проспах това кроше, защото гледах за други удари. Доколкото можах, не давах възможност Кличко да ме пропука с мръсните си номера, а те бяха поне 1000. Всичките тези долни трикове, с които искаха да ни притиснат, не им обръщах внимание, за да се концентрирам.
– Първият нокдаун ли реши мача?
– Не, първите нокдауни почти не ги усетих, не ги почувствах като такива. Просто беше като кратка пауза поради взривния удар. Естествено, разклатих се, но това го видях после на камерата. Не усетих нищо на ринга. Мачът с Травис Уокър беше много по-тежък откъм бой, откъм удари. Е, нокаутът си е нокаут. Можех да стана тогава, но не пожелах. Просто усещах, че съм като един добре пиян човек.
Анна Стоилкова – 7 Дни Спорт