Бившият шампион в две теглови категории Илия Топурия (17-1) сподели своите чувства и мисли, които е изпитвал през последните три месеца през които беше изчезнал след загубата си от Джъстин Гейджи (28-5) в обединителен двубой през юни.
„В продължение на много години изпитвах само едно чувство: победа. Имах осемнадесет професионални битки: седемнадесет завършиха по начина, по който исках, а една не. За първи път в професионалната ми кариера загубих. И онази вечер усетих онази страна на спорта, с която никога преди не се бях сблъсквал: счупени орбитални кости, счупена носна преграда и счупен крак. Спомням си, че се събудих и се погледнах в огледалото. За няколко секунди не разпознах лицето пред себе си. Помислих си: ‘Не може да бъде. Това не може да съм аз.’ Беше ми трудно да се погледна, но се случи нещо, което може да изглежда странно за външен човек: гледайки се, почувствах още по-голямо уважение към себе си. Може дори да се каже, че започнах да обичам себе си малко повече. Знаех едно нещо по-добре от всеки друг: дадох всичко от себе си. Дойдох подготвен и се чувствах добре физически, психически и духовно. Нямах нужда да се оправдавам. Опитах се и онази нощ не се получи – това е всичко. Осъзнах, че мога да живея със загубата, защото когато знаеш дълбоко в себе си, че си дал всичко от себе си, резултатът боли, но не те унищожава. Случи се нещо, което не очаквах: поражението не угаси огъня – направи го още по-силен. Исках да тренирам още повече, да се върна и да го направя както трябва. Бях стигнал дъното, но да стигнеш дъното не означава да останеш там. Можете също така да се отблъснете от дъното. Осъзнах, че наистина ще се почувствам победен в деня, в който загубя любовта си към работата си, страстта си или мотивацията, която ме съпътства от детството. Тогава наистина ще имам проблем. Но се случи точно обратното: все още исках да се върна назад. Години наред говорех за вяра, характер, приемане на Божията воля, необходимостта да се изправя и да продължа напред. Сега имах възможността да проверя дали наистина вярвам във всичко това. Защото не е важно какво знаеш, а какво правиш със знанията си. И онова което знаех, ми помогна. Погледнах се в огледалото и можех да уважавам човека, когото видях. Което за мен е по-ценно от всеки перфектен рекорд: резултатите определят една нощ, но характерът определя целия живот. Не искам да се връщам назад, за да залича поражението. Не мога да го залича и не искам: то е станало част от мен. Искам да се върна, защото все още искам да видя докъде мога да стигна, защото огънят в мен не е угаснал, защото все още обичам този път и защото се завръщам с нещо, което никога преди не съм имал: преживяването на падението. Можеш да загубиш битка или да се провалиш в бизнеса. Можеш да допускаш грешки, да се проваляш, докато се опитваш да изградиш нещо, което обичаш, или да преминеш през период, в който дори не разпознаваш човека в огледалото. Но стига да имаш възможността сам да решиш какво ще правиш след това, твоята история не е приключила. Не искам хората да ме виждат като някой, който никога не пада, защото това би било лъжа. Искам да видят някой, който може да бъде съборен, но който отново и отново взема едно и също решение: да се изправи отново. Не знам каква ще бъде следващата ми битка и не мога да обещая никакви резултати. Но мога да обещая нещо, което зависи изцяло от мен: няма да ме видите да спра да се опитвам. Не мога напълно да контролирам как хората ще ме запомнят и не искам да живея живота си, опитвайки се да управлявам мнението на другите за мен. Хората се променят: не съм съвсем същият човек, който бях преди два месеца, и се надявам, че след десет години няма да бъда напълно същият. Искам да продължа да уча, да се изненадвам и да се развивам. Продължавай напред“, написа Топурия в своя сайт.
Искам хората да разберат нещо,което не е само свързало с бойните изкуства, когато ме видят да се завръщам: можеш да паднеш в дупка, но дупката не е гроб. Последният ти резултат не те определя.