Владимир Кличко:Мисията ми още не е приключила

Не съм падал от 10 години, искам да е така още няколко, казва шампионът

Днес се навършват 10 години, откакто Владимир Кличко за последно загуби мач. На 10 април 2004 г. украинецът падна с нокаут в 5-ия рунд от Леймън Брюстър. Оттогава 38-годишният Кличко не познава поражението. Той ще защитава титлите си срещу Алекс Леапай (Авл) на 26 април. Сега обаче Кличко, който трябва да излезе срещу Кубрат Пулев до края на годината, си спомни за последния път, когато е губил.

– Г-н Кличко, някои спортисти не могат да се похвалят, че кариерата им е продължила 10 години, а вие нямате загуба от толкова време. Какво означава това за вас?
– Може да ви звучи забавно, но това не значи нищо за мен. Разбира се, никога не съм мислил, че ще остана непобеден 10 години. Но от 14-годишен съм като хамстер в колело. Готвя се за бой, опитвам всичко, за да спечеля и след това всичко започва наново. Единственото важно е само следващият мач, а аз още не съм приключил с мисията си. Искам да остана непобеден още няколко години. Но когато подадохте молба за интервю, се замислих какво се е случило през последните 10 години. Спомням си толкова добре този мач, все едно беше вчера.
– На 10 април 2004 г. губите от Леймън Брюстър в мач за вакантната титла на WBO. Колко често се сещате за тази загуба?
– Все още има един лош вкус, който не е отминал през тези 10 години. Много хора ме критикуваха след тази загуба, няма да забравя това. Но и онзи мач все още е част от мотивацията ми, искам да си върна на критиците. Така че съм изключително благодарен на Брюстър заради опита, който натрупах. Тази загуба изостри характера ми. Кой знае дали щях да съм това, което съм сега, ако това не ми се беше случило. Ако имам шанс да преживея целия си живот отново и да изтрия тази загуба, няма да го направя. Тя е повратната точка в кариерата ми.
– Помните ли ситуацията около мача? През 2003 г. вие загубихте световната титла от Кори Сандърс. С тази среща трябваше да се завърнете.
– Да, това беше първият ми мач след раздялата с първия ми треньор Фриц Здунек. Реших да работя с Еманюел Стюард, решихме, че двамата трябваше да сме в ъгъла. Интересът в САЩ беше много голям, защото две седмици по-късно брат ми Виталий трябваше да се бие със Сандърс за титлата на WBC. Двама братя, които искаха да станат световни шампиони заедно – това интересуваше американците, бяхме тема в медиите, имаше голям интерес. Подготовката беше перфектна, чувствах се добре.
– И след това последва мач, който и до днес е загадка. В първите три рунда бяхте по-добър, свалихте го на земята. И изведнъж нещо стана, тотално рухнахте и в крайна сметка паднахте в 5-ия рунд, защото едва се движехте. Намерихте ли обяснение за това?
– Не, и до днес всичко остава загадка. Факт е, че нито преди, нито след това, не ми се е случвало подобно нещо. Още след втория рунд усетих, че силите ме напускат. Но и до днес не знам защо.
– Имаше много съмнения. Целият ви екип, включително и Фриц Здунек, трябваше да дават обяснение пред ФБР. Какво мислите днес за тези теории на конспирацията? В крайна сметка не беше открито нищо.
– Така е, разследването не доведе до резултат. Имаше много забавни неща: два теста – кръв и урина, които бяха дадени на различни лаборатории, изчезнаха мистериозно. За мача не са приемани залози, защото е имало много високи залози за победа на Брюстър. Тъжно ми е, че това хвърли сянка на неговата победа. Но той си взе мача заслужено.
– Как беше настроението в онези дни? Брат ви трябва да се бие за световната титла, но всички говорят за загубата ви.
– Беше ужасно, загубата болеше много, Еманюел даже се разплака. След това доста често анализирахме този мач и всъщност аз бях направил всичко както трябва. За това е още по-странно, че рухнах така. Но, както казах, това беше повратната точка за мен. След това промених много неща. Осъзнах, че трябва да взимаш насериозно всеки съперник във всяка секунда. Промених някои неща в отбора ми и в обкръжението. За щастие бях само на 27 тогава и имах шанс да променя всичко. Това ме направи по-силен и от тогава не съм губил.
– Винаги сте искали реванш с Брюстър, но за съжаление той се случи чак 3 г. по-късно, когато той вече беше по-стар, а и имаше тежка контузия в окото. Защо не стана по-рано?
– Исках по-рано, но негов промоутър беше Дон Кинг, а с него не беше лесно да получа шанс. Чак когато аз станах световен шампион отново и можех да предложа на Леймън шанс за титлата, нещата се случиха. Радвам се, че стана.
– Спечелихте убедително, а след това се държахте приятелски с него. Важна ли беше победата за финал на черната глава от живота ви?
– Ще ви кажа и друга история. Една седмица след мача срещнах Леймън и хората му в същия хотел в Лас Вегас, Виталий се готвеше там за неговия мач. Леймън обядваше с мениджърите си. Отидох до масата му да го поздравя за победата. Неговият мениджър се изсмя и ми казаха: „Хей, загубеняк, не искаш ли автограф?“, а след това ми даде голяма снимка, на която аз лежа на земята, а Брюстър се радва с вдигнати ръце. Исках да им върна, но стиснах юмрук в джоба си и се заклех: „В деня на отмъщението ще му я върна с моя подпис“.
– Какво направихте три години по-късно в Кьолн?
– Нищо. Аз взех моя реванш, стоях с него, разписвахме автографи. Той е приятен тип, когото уважавам много. И чийто урок от 2004 г. винаги ще помня.

(168)

Share

коментара



Напишете коментар:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *