Владимир Кличко интервю

Владимир Кличко:
Не вярвам на никого, когато става дума за пари
В магазините няма хубави дрехи за хора с моите габарити, казва световният шампион

Толкова много пари, колкото ще получи Владимир Кличко за мача с Александър Поветкин, не е печелил никой световен шампион в тежка категория от Майк Тайсън насам. Украинецът ще прибере $17,49 млн., а претендентът Поветкин – $5,83 млн. Парите идват от руския олигарх Андрей Рябински, който спечели търга за организиране на мача – 23 233 330 долара. Пред „Велт ам Зонтаг“ Кличко говори за една от важните теми в спорта – парите.
http://farm3.staticflickr.com/2228/2036008100_fbc3d14ed7.jpg

– Знаете ли какво ще правите с толкова много пари?
– Все още не съм мислил. Това не е важно. Парите като цяло не са важни за мен. Името ми и постиженията са по-важни от всички пари в света.
– Какво си помислихте, когато разбрахте колко ще спечелите от мача с Поветкин?
– В началото не можех да повярвам. Бях много изненадан. Никога не съм мислил, че руснаците ще предложат толкова много.
– Парите мотивират ли ви за по-добри постижения?
– Не. Ако съм на ринга, винаги давам най-доброто от себе си, независимо за какви пари става въпрос.
– Какво означават за вас парите?
– Над всичко – свобода. Да мога да си купя свобода, да мога да отида в магазина и да си купя каквото искам. Това означава много за мен. Достатъчно пари ти дават независимост, която е много ценна. За съжаление не всичко се купува с пари. Най-ценното нещо за човек е здравето, а за съжаление за него понякога не стигат и всички пари в света. Ако беше така, щях да дам всичко.
– Това обаче няма как да стане – за какво харчите най-много пари с удоволствие? Състоянието ви се оценява на 30 млн. евро.
– Парите ми дават шанс да направя нещо хубаво за мен. Но искам да ги използвам за добри цели. Дадох олимпийския си медал на търг, не за да прибера парите в джоба си, а да ги дам за деца в неравностойно положение. Възхищавам се на хора като мултимилиардерите Уорън Бъфет и Бил Гейтс, които организираха инициативи за дарения. Тази инициатива беше молба към най-богатите хора, да дарят половината от имуществото си за социални цели. Това беше страхотно.
– Забавно ли ви е да харчите пари?
– На кого не му е забавно? Сигурно на хората, които нямат достатъчно.
Чувството да отидеш в магазина и да си купиш това, което искаш, е невероятно
Но като цяло не ме радват чак толкова такива неща, а по-скоро нематериалните.
– Бихте ли повторили Флойд Мейуедър, който гореше банкноти, и то неведнъж?
– Никога, независимо колко пари имам. Според мен това е много неуважително. Най-вече към хората, които имат малко или нямат нищо. Това е много голямо психическо изнудване за такива хора. Не разбирам как Мейуедър намира това за нормално. За съжаление парите могат да развалят характера.
– Американецът плува в пари. Само преди две седмици се би със Саул Алварес, като ще спечели $60 млн. от мача.
– Това е ненормална сума, но не оправдава държанието му по никакъв начин. Но иначе се радвам за него, защото е най-добрият боксьор в момента.
– Завиждате ли му?
– Защо трябва да го правя? Мога само да го поздравя. Мейуедър не е само боксьор от световна класа, който няма загуба и е спечелил всичките си 45 мача, но освен това разбира много добре как да продава продукт. Той е абсолютно изключение.
– Можете ли някой ден да спечелите хонорар като неговия от мач?
– Никога не съм мислил за това. За мен жизненоважно е да постигам резултати на ринга, другото идва след това.
– Икономично ли харчите?
– Ами… (замисля се), всъщност нямам нужда от много пари – само за самолети, таксита, бензин и храна. Ясно е, че трябва да плащам парно, вода, газ, застраховки и ремонти. За дрехи пари не ми трябват. Всичко идва от спонсор. Освен това за човек с моите размери няма нищо хубаво в магазините.
– Като дете мечтаехте ли да станете милионер?
– Не. За мен парите никога не са били важни.
– Наистина? Не сте ли искали като дете да си купите всичко?
– Не. Като дете винаги съм искал да стана голям спортист и да пътувам по света – това беше мечтата ми
– Родителите даваха ли ви джобни?
– Да. Първия път беше, когато станах на 6. Брат ми Виталий също получаваше. На ден ми даваха по 15 или 20 копейки, за да мога да си купя хляб, мляко и обяд. Ако намеря пари на улицата, с тях си купувах играчки. Всъщност имах и прасенце касичка, но спестяването не беше за мен. Беше по-хубаво да си ги харча.
– Така ли беше и с брат ви, световния шампион на WBC Виталий Кличко?
– Как Виталий е харчил парите си, не мога да кажа. Парите никога не са имали роля в отношенията ни с него. Парите никога не са били тема в семейството ни. Бях съгласен с това, което ми даваха. Никога не ми е липсвало нещо и не съм имал нужда от нещо. Така че никога не ми се е случвало да хленча за нещо като други деца или пък да взимам пари от чантата на родителите ми или на баба и дядо. Така или иначе щяха да разберат, ако го направя. Имаше един забавен случай. Още живеехме в Съветския съюз, спечелих състезание и наградата беше 100 долара. Когато се прибрах, родителите ми я взеха и ми даваха само по 5 долара на месец от нея. Беше доста глупаво. Но това е резултат от различната социална система. След това започнах да купувам някакви неща за семейството.
– По-лесно ли се живее като милионер?
– Трудно е да се каже. Детството и младежките ми години бяха безгрижни, весели. Със сигурност човек трябва да мисли по-малко за много неща, ако има достатъчно пари, с които да реши проблемите си по-леко. Но много пари могат да доведат до безсънни нощи, ако човек се чуди в какво ще е най-добре да инвестира. Това, разбира се, е малък проблем.
– Кое е първата прищявка, която си купихте?
– След олимпийската титла в Атланта през 1996 г. си взех джип „Гранд Чероки“
Винаги съм искал такъв. Обичам да карам джип.
– Хазартен тип ли сте?
– Не, изобщо. Ясно е, че ако съм в Лас Вегас, ще пусна една монета в някоя машина. Но нищо повече. Имам прекалено голямо уважение към парите.
– Не играете ли на борсата – както Ули Хьонес например?
– Не. Не съм Ули Хьонес, на когото се възхищавам за това, което направи в Байерн. Аз действам консервативно. Парите са на сметка в банката. Аз съм човек на сигурността.
– Сам ли се оправяте с милионите си?
– Отчасти. Никога не се доверявам напълно на някого, когато става въпрос за пари. Трябва да имам контрол.
– В какво инвестирате парите?
– В една организация с нестопанска цел в Сан Франциско, която се казва „Кива“. Освен това на хора или на малки фирми, особено в развиващите се страни, давам малки заеми, за да им помогна да си стъпят на краката. Организацията работи по целия свят. Понякога давам 100, друг път 1000 долара, зависи за какво отиват парите. Правя това от 2 години и вероятно съм помогнал на много хора.
– Винаги ли ви връщат парите?
– Да, в 99% от случаите, кредитът е погасен.
– В какво друго инвестирате?
– В изкуство. Обичам картините.
– Имате ли определен любим стил?
– Чувството в стомаха ми казва какво да купя. Като видя картина или ми харесва, или не. Не гледам парите, когато реша да си купя картина.


Tagged:


Напишете коментар:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *