Интервю Владимир Кличко

Не обичам да задавам въпроси по пресконференции, особено след боксов мач – обстановката не предразполага за откровеност. Заради това не питах нищо Владимир Кличко след победата срещу Александър Поветкин. Вместо това се срещнахме в неформална обстановка – ресторант в Киев. Говорихме малко, докато си изядохме храната. Но се каза изключително много.
http://news.bbc.co.uk/olmedia/1875000/images/_1877115_klitschko300.jpg

– В боксовите форуми твоите (познаваме се от повече от 10 години, затова му говоря на „ти“ – б.а.) почитатели и противници си задават един въпрос – защо използва толкова малко дясната си ръка? – В някои мачове не е толкова лесно да вкарам „стоманения чук“. Пример е вторият мач с Брюстър. По някаква причина той виждаше дясната ръка, блокираше всичките удари с нея. Но въобще не видя лявата ръка. Още в първия рунд имах счупване в лявата ръка, но трябваше да използвам само нея, само прав удар. Затова отказах да продължа боя. – А как беше с Поветкин? – Дясната ръка беше ефективна, но не колкото лявата. Затова използвах ляв прав и ляво кроше. Поветкин влизаше към мен, навеждаше се, главата му беше на нивото на кръста ми. Нямаше как да използвам дясната си ръка. Поветкин беше в положение, в което можеше да атакува отвсякъде, а аз нямах зона за атака. Беше толкова ниско, че можех да вкарам само ъперкът и нищо друго. Има всякакви мнения. Михаил Задорнов обясни, че мачът бил като палто, закачено на закачалка. Но за да сложиш палтото, трябва закачалка. Ако нея я няма, то ще падне. От друга страна то може да не виси на нея. Но за танго са нужни двама. Действията на Поветкин бяха такива, че нямаше какво друго да направя. А клинчът е част от бокса. Що се касае до рефера – и аз мога да имам претенции. Например той остави съперника да ме удря след сигнал „стоп“. А и да се навеждаш така също е против правилата. Да се гмурка както срещу Хук, беше невъзможно. Но аз нямам претенции. В истински бой не може всичко да е идеално. А всеки използва предимството си – габаритите си например. На ринга трябва да внимаваш във всяка секунда и да си готов за всички. Какво казва съдията? Внимавайте през цялото време. И се пазете постоянно. На ринга само ти отговаряш за себе си. Необходимо е да го правиш и да си готов за всичко. – Как подействаха виковете срещу теб в залата? Чу ли ги? – По никакъв начин. Чух какво каза треньорът на Александър в неговия ъгъл. Повлия ли ми? Не, обратното, слушах ги, за да съм готов – Никакви обиди от залата не подействаха? – Не, когато съм на ринга, съм абсолютно хладнокръвен. – И извън ринга винаги си хладнокръвен. – Това е навик, развит с години. На ринга не е важно само да знаеш какво е нужно да правиш. Още по-важно е да знаеш какво не е нужно да правиш. А със сигурност не е необходимо да отговаряш на обиди. Имаше и по-лоши ситуации. Можеш ли да си представиш какво е било желанието ми да ударя един на този паразит Чизора, който ме наплю на ринга, а преди това удари шамар на брат ми на кантара? Струваше ми много да не отговоря. Но това беше вечерта на брат ми, неговият мач. А този подъл тип искаше да направи всичко, за да го дисквалифицират и да не избегне срещата. Беше много тежко да не отговаря. Егото ми беше пометено. Сложно е. От една страна, съжалявам, че не отговорих. От друга – се радвам, че се справих с емоциите в такава екстремна ситуация. – Какво ще кажеш за Поветкин? – Наблюдавах мачовете му още като аматьор. Неговият стил е същият, не се е променил. Всички момчета с добра кариера при аматьорите са много добри в технически план. Това се отнася и за Поветкин. Много активен, постоянно върви напред, знае как да влезе в близък бой. Приближава се мигновено. Главата му влиза към теб. Знаех, че трябва да контролирам главата му, тя е балансът му Дали ще получи удар, или не – той идва наблизо и може да вкара мощни удари. Главата му не трябва да отива нито наляво, нито надясно. Като аматьор е имал съперници, които са го контролирали точно както и аз. Иначе е духовит, смел и работи постоянно. Можеш да спечелиш случайно мач или два, но той бие от много години. Добър боксьор е и заслужава голямо уважение. – Да си поговорим за живота. Победата срещу Поветкин е една от най-големите в кариерата ти. Колко още ще има? Не ставаме по-млади… Не се ли страхуваш, че в един прекрасен ден ще останеш без бокса? Все някога ще стане. – Занимавам се с бокс от 14-годишен. И навярно не разбирам напълно колко сложен ще е животът ми без бокса. Но от друга страна, когато се откажа, няма да се върна. Няма да ми липсва също. Може и да греша, може и да не трябва да говоря сега за това. Може би трябва да загубя всичко отново, за да разбера какво имам и кое е важно за мен. Със сигурност емоциите преди мач и като цяло в бокса – това трудно ще заменя. Чувство за добре свършена работа, удоволствието от успеха. Дори огорчение от факта, че си можел да се справиш по-добре. Боксът дава всичко това и е много интересен. Трудно ще е да се откажа от всичко това, след него ще има един напълно различен свят. Но трябва да се радвам, че ще се отворят врати към нещо ново. Винаги ме е привличало новото. И разбирам, че в началото няма да имам големи успехи в този нов свят. Ще бъде трудно да тръгна по нов път, по-труден път. Но го осъзнавам и съм готов. – Оскар де ла Оя въобще не е стар, но бедите в новия му живот станаха повече. Започна да пие, да използва наркотици. С Джийн Тъни, световен шампион в периода 1926-1928, победи Джак Демпси, стана подобно. Той беше фен на здравословния живот. Приключи с бокса като милионер, щастливо женен, но стана лошо… Стана алкохолик. Не се съмнявам, че можеш да се пропиеш, но няма ли да ти стане скучно без бокс? – Подозирам, че може да стане скучно. Но не се съмнявам, че ще намеря нещо, което да ми е интересно. Виталий се насочи към политиката. Ще се занимава с нея до гроб. Няма да се отдели от нея. Там адреналинът е по-голям даже и от този в спорта. Трябва да си постоянно бдителен, дисциплиниран, повратлив. Аз също трябва да си намеря нещо интересно и се надявам да намеря и да не ме чака разочарование. – Преди 10 години взех първото интервю с теб, пак беше в ресторант. Беше малко след загубата от Кори Сандърс. След загуба много боксьори търсят вината в другите – в треньора, в жената. А аз помня, че ти обвини само себе си. Не си спести критиката. А след това падна още веднъж от Брюстър. Но след тези загуби се вдигна и започна да печелиш. Как стана това? – Този въпрос винаги е актуален за мен. Знам защо загубих от Сандърс. Трябваше да се бия, защото имах договор, имах промоутър, но помня все едно е днес – отидох на ринга с мисъл за ваканция. Помислих си: сега ще падна в първия рунд и ще имам почивка. Този мач беше загубен още преди да изляза на ринга. А с толкова експлозивен боксьор като Сандърс това си беше като смърт. След това стана същото с Брюстър. За година паднах в два мача. Това просто ме разби. Всички ме критикуваха. Казваха, че не ставам. Даже брат ми си върна вярата в мен чак след победата срещу Уилямсън. Но аз знаех, че този, който падна от Сандърс и Брюстър не бях аз, не присъствах там. Знаех, че мога много повече. Разпуснах целия отбор. Всичко се промени. Беше много тежко, но съм благодарен за тези две загуби. С тяхна помощ станах този, който съм днес. Изучих по-добре себе си. Станах по-силен. Преди всеки мач си спомням тези две загуби. Те ме мотивират. Беше ад, помня го все едно е вчера. Нямах договор, нямах нищо. Загубих всичко. Слушах как трябва да спра с бокса. След мача с Брюстър говориха Лари Мърчант, Рой Джоунс, даже Джордж Форман. Пуснете си записа да чуете какво казват. Че брадичката на Ленъкс Люис в сравнение с тази на Кличко е като гранит. Че всичко било ясно – боксьори като Кличко нямат шанс в тежка категория. Че нямам характер, нямам и брадичка. Че била стъклена. Сега ми е интересно да ги слушам какво говорят. Но тогава разбрах, че както Мюнхаузен, трябва да се извадя сам от цялата тиня, иначе никой няма да го направи. Беше тежко, но в същото време всички тези коментари за мен бяха като сол и пипер в супата Бяха ми необходими. Мотивираха ме и овкусиха работата и живота ми. Веднъж журналист от списание „Ринг“ ми взимаше интервю и ми каза, че е бил от хората, които не ми вярваха. Аз му отвърнах: „Благодарен съм ти за това“. Хората, които не ми вярваха, ми дадоха сили. Ако не бяха тези две загуби, нямаше да науча толкова за живота и за себе си, нямаше да знам какъв е животът от неприятната страна и нямаше да имам характера, който имам днес. Сега е време за разплата. Тогава осъзнах формулата – пътят към върха е дълъг и сложен, а този на обратно – само една стъпка. Ти помниш какво съм ти казал, след като съм паднал на земята. Никога няма да забравя чувството какво е да си на пода. Усещам как лицето ми удари земята. Даже как се озовах на него. Това усещане е останало в мен и до днес. Помня миризмата на този ринг и ще го помня вечно. Чувствам го и сега. Знам, че той може да се върне срещу всеки съперник във всеки момент, независимо какви успехи имам и има той. Винаги този под може да се върне под носа ми. И колкото по-добре помня пода, толкова по-малък е шансът да падна на него отново.




Напишете коментар:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *