Виталий Кличко Интервю 1 част

Виталий Кличко:
Скачам с парашут, карам мотор, но ми липсва адреналинът от бокса
В спорта трябва да си правиш сметката, казва световният шампион

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/27/Vitali_Klitschko_2009_01_27.jpg

С големия от братята Кличко се срещаме в Киев. Разговорът стана много интересен и честен – и беше не само за бокса. Седнахме в кафене, запазено от Виталий. Чакахме го на главния ход. А той се промъкна зад гърба ни като котка. Поръча си чай и извара със стафиди. Предлага ни закуска, за да се подготвим. Говорим час и половина. След това се здрависахме за довиждане, обръщаме поглед за секунда и Виталий вече го нямаше. Дали въобще беше там, дали не беше…

За да разберем как живеете сега – опишете последните си 2 дни.
– По-добре три.
– Перфектно.
– В петък завърши сесията на парламента в Украйна. В същата вечер с брат ми Владимир отидохме в Казахстан за края на световното първенство. Беше интересно – отидох там, където не бях ходил от 30 години.
– Къде?
– Гара Жетиген, близо до Алмати. Домът от детството още е същият. Но ги няма любимите ми храсти със сладките малини. Преди имаше цели поляни с малини, а сега не ги намерихме. Няма ги и дърветата, по които се катерехме като Тарзан и беряхме вишни. Малко ме натъжи това. Но всичко останало си е там. Къщата на баба в Жетиген бе построена от баща ми. Беше много приятно да се докосна до нея. Баща ми вече го няма, но къщата си стои. Спомням си как, докато строяха къщата, спяхме на открито. Топла казахска нощ. Аз бях на три, лежах на хамак, баща ми ме беше прегърнал. Говорихме за звездите и гледахме натам. Имаше много, все едно всеки момент ще ги докоснеш с ръка. Магическо чувство, което си спомних тогава.
– Влязохте ли в къщата?
– Не, собствениците ги нямаше. Погледнах през прозореца. Вътре все едно нищо не се беше променило. След това отидохме до военната станция. Там все едно всичко е застинало. Ако Алмати или Джамбул са модерни, в провинцията всичко е като преди 30 години.
– Руснаци не са останали?
– Много са напуснали. Те все пак бяха военни. Но стана и още едно малко чудо – срещнах съученици. И учителя от началното училище. Такъв подарък не си представях! Чудесни спомени от детството. Най-яркият спомен от детството ми е оттам – ставаш сутринта, поглеждаш към хоризонта и всичко е яркочервено!
– Макове?
– Да, макове! Можеш да се радваш на тази красота само за няколко дни. Живеехме в планината, заснежени върхове по цяла година. Наблизо имаше и малка река. Пиехме вода, беше толкова студена, че ни боляха зъбите. Спомените са толкова свежи, все едно беше вчера. Незабравим вкус. Благодарен съм на приятелите ни в Казахстан, които уредиха това пътуване. Незабравим ден. След Алмати се върнах в Киев и пак започна политиката.
– Преди задължително тренирахте от 7 до 9 сутринта. Бяхте обещал, че този навик няма да се промени.
– Днес е малко променен, защото пристигнах наскоро. Но иначе двата часа са свещени. Винаги съм казвал: „Натоварвай тялото, иначе то ще започне да те товари“. Има и друг важен компонент – диетата. Видяхте ли какво закусвам?
– Извара със стафиди?
– И не променям диетата. Невъзможно е да напълниш състезателна кола с лошо гориво. Ако го направиш, ще трябва да сменяш мотора. Ако здравето е наред, всичко друго става. Ако не е, няма да ти се прави нищо – нито бизнес, нито политика.
– Как поддържате форма?
– Плувам, ходя на фитнес, т.нар. силова издръжливост. Работя с малки тежести. Общофизическа подготовка. Днес сутринта карах байк. Понякога с приятели играем футбол, волейбол на плажа. Максимална активност.
– Какъв байк?
– Велосипед, не мотор.
– Тъкмо се стреснахме.
– Мотоциклетът е класа!
– Не е ли прекален рискът?
– Ако не искаш рискове, по-добре да си стоиш вкъщи. А и ние постоянно рискуваме живота си, дори когато пресичаме улицата.
– Живял си близо до Байконур?
– Да. Отмъквах бинокъла на баща ми и гледахме с другите момчета как излизат ракетите. Много такива спомени имам.
– Бинокълът е бил скрит?
– Не. Но да се върнем на въпроса… Винаги е хубаво да се връщам в детството, да премина пак през тези емоции. 20 г. след влизането на СССР в Чехословакия бях войник. Отидохме в един бивш наш апартамент. Беше страхотно да си спомня всичко.
Видях залепените ни тапетите, исках да си ги взема с мен
Имаше и едно друго неща – беше паднала тръбата в банята. Това ме шокира!
– Защо?
– Първо – предисторията. Брат ми беше в трети клас и се прибра от училище. Каза: „Виталий, писаха ми двойка“. Аз му казах: „Не се тревожи, ще скрием тетрадката в тръбата, родителите ни няма да я намерят“. А години по-късно я държах в ръка…
– Тетрадката?
– Цялата! Отново се убедих, че имам талантлив брат. Защото, като отворих тетрадката, проблемът не беше само в оценката. Пишеше, че родителите ни трябва да отидат в училище. А той го беше скрил и никой не разбра. Това беше прекрасен спомен от детството.
– Разхождате хора из Киев. Казахте за едно специално място, откъдето градът се вижда най-добре. Кои известни хора са били там?
– Владимир Кличко, Майк Тайсън. Майк беше дошъл в Киев. Разхождахме се из града. Имаше хора, които искаха да пробият охраната и викаха, че искат да се снимат с Тайсън. Викаха: „Защо го пазите от нас?“ Охраната им казваше: „Не него от вас, а вас от него. Той е Тайсън“.
– Близки ли сте с Тайсън?
– Отдавна се познаваме. Разговорите с него са различни, ако сте близки. Лесно е да се разбере: той е от Харлем, за него важат правилата в Харлем. Но вътрешно е мил човек, с когото е интересно да се говори. Това не е онзи Тайсън, който гризе уши.
– Организмът ви иска нов бой. Сегашният тест?
– В украинския парламент имам такива битки всеки ден, такова море от адреналин.
– Но не е същото като бокса…
– Прави сте. Знаете ли защо боксът не пуска спортистите си? Това е като наркотик, буквално! Дава голямо количество адреналин, а това съдържа и ефедрин, хормонът на щастието. Ако двубоят завърши с победа, човек е още по-щастлив. Но след това всичко започва отначало.
– Имате ли заместител?
– Зависи. Спортът дава най-голям адреналин.
– Например?
– Скокове с парашут.
– Колко направихте?
– Малко – 12.
– Вторият е най-страшен?
– Да! Първият е този, който се помни.
– Брат ви пробва ли?
– Настоявах, но той вероятно няма да скочи. Макар че кой знае. Карам всички – и треньорът Фритц Здунек, спаринг партньорите, готвачът на отбора. Но не прост скок, а дълъг, от 1000 м. Скайдайвинг, свободно падане. Но адреналинът от бокса е несравним – нито с парашут, нито с мотоциклет.
– Карате ли мотор в Киев?
– Не. Само в компания на приятели извън града. В центъра не е мястото, там съм с кола. Другото важно е времето – хубаво е през пролетта, когато въздухът вече е топъл. Чувстваш как вятърът те духа, чувстваш свобода.
Усещаш аромати. Цветовете на ябълките, на вишните, миризмата на лайка
– Останал сте романтик през годините.
– В последно време, не, защото животът върви на голяма скорост. Чета повече. В училище не беше така, защото тренирах. Сега помня части от поеми, цели куплети. Освен това запомних част от дълга философска поема, писана от монасите в Атон.
– Ходихте ли там?
– Няколко пъти. Спомням си всичко. Острата памет е необходима за политиката.
– Ще се върне ли Виталий Кличко на ринга?
– Защо ми е да говоря такива неща? Правя каквото правя, пък другите да коментират.
– Отговорихте ли си сам на този въпрос?
– Да.
– Говорихме с Николай Валуев и той каза: „Братята Кличко – студени бизнесмени“
– Ако говори за бизнеса в спорта – Валуев е прав на 100%!
– Наистина?
– Със сигурност. Там сме прецизни – точни сметки, без емоции. Нали професионалният бокс е различен от аматьорския? Наскоро чух един фен да крещи на Хенри Акинванде: „Мога да те бия! Давай, да го направим!
– Той нави ли се?
– Не. Акинванде просто каза: „Аз съм профи. Аз се бия за пари. Ако имаш определена сума, давай, ако не – напусни. Безплатни боеве не правя“. В нашия отбор са събрани най-добрите в бизнеса. Треньори, мениджъри, адвокати, доктори. Сериозен отбор. Ако искаш да си най-добрият, трябва да работиш с най-добрите. Качеството не е евтино. А за всичко е нужна точна сметка. Не искам ситуация като при боксьорите, които са спечелили много, а след това губят всичко. Има един цитат, няма да казвам за кого е: „Срамота е, че е световен шампион, а няма един долар в джоба“.



1 Коментар

  1. ludmil ноември 10, 2013 9:44 pm  Отговор

    Страхотно интервю

Напишете коментар:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *