Виталий Кличко Интервю 2 част

В бокса има много измамници
Можех да стана бандит, но треньорът ми ме спаси, казва украинецът

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/27/Vitali_Klitschko_2009_01_27.jpg

Във втората част от интервюто пред „Спорт Експрес“ Виталий Кличко говори за хората в бокса, улиците на Киев и книгите, които обича да чете.

– Говорихте за това как трябва да се прави сметка в спорта.
– Трябва, със сигурност. Обидно е Джо Луис да работи като портиер в „Цезар Палас“ в Лас Вегас. Или пък Тайсън да обяви банкрут. Не се боксира заради дългове.
– Как така?
– Питах го: „Майк, ще се боксираш ли пак?“ Той ми каза: „Последните два мача не ми донесоха нито цент. Парите отидоха направо в сметките за покриване на дългове. Не искам да излизам на ринга заради това, нямам мотивация така“. И това го казва Тайсън!
– А на вас обикновени хора предлагали ли са ви мач?
– Винаги съм мечтал да защитя момиче от хулигани в киното например. Но или аз не съм в киното, или хулигани няма, или пък не нападат момичето. За последно се бих в 8-и клас. А и не беше някаква свада, а в час по физическо.
За 30 г. съм научил перфектно как да поставя опонента си в хоризонтално положение възможно най-бързо
И желателно да е в безсъзнание. Съдейки по резултатите ми, добре се справям.
– Какво за резултатите?
– Имам хубав процент победи с нокаут. (Кличко има 45 победи, от които 41 са с нокаут и само 2 загуби – б.а.) Но извън ринга никога не използвам уменията си.
– Владимир Золотарьов, вашият първи треньор, каза, че през 90-те мутрите са искали да ви привлекат. Някои от вашите приятели не се устояли на предложението.
– От близкото обкръжение, слава богу, никой. Но имаше момчета, които тренираха с нас в залата и не използваха физическите си данни по предназначение. Тежки времена, беден живот. С треньора ми говорихме тогава. Казах му: „Ако ме поканят, дали да не отида? Ще имам коли, пари. Освен ентусиазъм.“ Той ми каза: „Виталий, можеш да го направиш. Но твоят път е спортът.“ Тези думи ме спасиха от глупостите. Другия път беше път към нищото.
– Стори ни се, че брат ви Владимир пожали Поветкин. Случвало ли ви се е да пожалите съперник?
– Знаете ли колко пъти след мач са ме питали: „Виталий, кажи честно – не можеше ли да го нокаутираш още във втория? Защо се отпусна? А във петия? И в седмия можеше, нали?! Вие сте се договорили, нали?“ След мача на Владимир с Поветкин пак имаше такива въпроси. Аз казах: „Отношенията със съседите не са лесни. Защо да ги разваляме?!“ Но сериозно – всеки боксьор мечтае да изиграе 12 рунда и секунди преди финалния гонг да нокаутира съперника си. Защото така не възникват въпроси.
– Случвало ли се е при вас?
– Почти – в 11-ия рунд нокаутирах Лари Донлад, който дотогава нямаше нито нокаути, нито загуби. За първи път в кариерата си падна на земята – след много добър удар. Често съм излизал срещу момчета, които не са имали загуби до мача с мен.
– Но е невъзможно да пожалите съперника си?
– Имаше такъв случай със спаринг партньор. Изведнъж получих удар и си казах: „Ооо, и аз няма да те съжалявам“. По-добре да съжаляваш някого след боя, а не по време.
– Расте поколение, което не ви е виждало на ринга.
– Преувеличавате…
– Но ще порасне скоро. Кой мач трябва да гледат, за да разберат кой беше Виталий Кличко?
– Има много красиви, емоционални, драматични мачове. Има мачове, които се помнят с години. За мен много емоционален бе мачът с Ленъкс Люис. Той беше най-силният боксьор в света. Бях близо да го нокаутирам, той беше гроги. Срещу Томаш Адамек беше красив мач, класически. Но специален за мен беше мачът с Хърби Хайд. Имаше предистория, която малко хора знаят. Това е първата ми титла при професионалистите, през 1999 г. Неадекватни номера от съперника, заплахи, игра на нерви. Крупни суми за моя загуба. Като излязох на ринга, имаше грозни жестове. Представете си напрежението!
– А развръзката.
– Съперникът, който ме заплашваше, превърна живота ми в ад, беше нокаутиран. Много ме зарадва тази победа.
– Четохме, че Дон Кинг се е срещал с вас и с брат ви. Свирил е на пиано, искал е да подпишете с него. След това разбирате, че всъщност не той е свирил. Ако не бяхте хванали този номер, щяхте ли да подпишете?
– Не. Беше прекалено преиграно. По време на мача между Тайсън и Брус Селдън Дон Кинг ни покани в Лас Вегас. Гледахме мача и отидохме в дома му. Концертът започна: Ако вие, деца, подпишете договор с мен, ще има планини от злато и т.н. Има едно поговорка: „На каквото си постелиш, на това ще легнеш“. Той постла толкова меко, че се усетихме, че нещо не е наред. Имаше и друг нюанс. Той беше взел пуйка. И докато взимаше единия й крак, падна косъм. Боксьорите са казвали, че прическата му е толкова идеална, че не падат косми. Но тогава падна. Прошепнах на брат ми: „Володя, ще ядеш ли от това?“
– Ядохте ли?
– Не вкусихме. Ако бяхме подписали, сигурно щяхме да ядем. С космите. Дълго време се опитвахме да убедим Роман Кармазин да не подписва с Кинг. През 2002-а тренирахме заедно в Лос Анджелис. Казах му: „Рома, помисли пак. Без пари от него са всички – от Мохамед Али до Тайсън“.
– А той?
– Той махна с ръка и каза: „Така е, но е велик промоутър.“ А Кинг взима боксьори, изтисква ги като лимон и след това – довиждане. Има много измамници в бокса. Много често хлапета подписват договори, без да знаят на какво се обричат. Не трябва да казвам, че са като роби – но са близо до това. Титлите идват и си отиват, но животът на боксьорите не се променя.
Десетки милиони обикалят около тях, но влизат в джобовете на мениджъри, промоутъри и бизнесмени които им разказват красиви приказки. И Дон Кинг не е изключение.
– Злодей ли е Дерек Чизора? Или по-скоро е по-хитър, отколкото изглежда?
– Не хитър, а глупав. Представлението с Дейвид Хей не беше лошо. Но Чизора не мисли какво прави. Той е такъв човек. Арестуваха го, имаше скандали, би жена си. Ако се замисли какво послание праща, може да завърши тъжно.
– Бяхте ли подготвен за това, което направи преди мача?
– Не, това беше изненада. Сигурен съм, че след мача искаше да наплюе мен с вода. Но Владимир се появи и той нямаше избор. А шамара на кантара преди мача… Да дадеш и другата буза – това не го приемам! Щом искаш бой, бий се! Няма две мнения. Но Чизора го направи и веднага се дръпна на 5 м. И говореше много.
– Самоконтролът – и вашият, и на брат ви – е феноменален.
– Ние сме професионалисти. Тук Валуев пак е прав. В нашия бизнес трябва да си правиш сметка. Единственото, за което съжалявам, е, че не успях да нокаутирам този герой. Има причини да бия Чизора само по точки.
– Кажете главната.
– Преди мача си контузих дясната ръка. Боксирах се само с лява, която позволява да пазиш дистанцията. И да можеш да спираш съперника, когато тръгне.
– Разбрахме, че сте били на гости на Арнолд Шварценегер?
– Да, ние имаме добри отношение. Когато беше губернатор на Калифорния, му звъннах да му честитя рождения ден. Той ми каза: „Ти си в Лос Анджелис? Ела!“. Големият ми син беше на 6 тогава. Казах му, че Шварценегер, губернаторът на Калифорния ни чака. А Егор искаше да си гледа анимациите. Изключих телевизора, хванах го през кръста и го занесох до колата. Като видя собственика на къщата, Егор ми каза: „Тате, ти не защо не каза, че отиваме при Терминатор?!’
– Украинският, немският и английският не са проблем за вас. А книги на какъв език четете?
– На немски и английски чета бавно. На украински се усъвършенствам. Сега взех „Приключенията на добрия войник Швейк“. Чел съм я на руски преди 15 г. – не беше толкова забавна. А сега повечето фрази ми звучат много смешно. По принцип ако една книга ми хареса, я чета пак. Като „Майсторът и Маргарита“ например. Там винаги намирам по нещо ново. Помня цели абзаци от Булгаков. Като цяло помня много фрази, на различни езици.
– Обичате ли да се разхождате вечер в Киев?
– Да. Наскоро времето беше хубаво и излязохме с Владимир.
Важно е да вървиш бързо, да не спираш.
Хората те виждат, но се чудят: „Те? Дали са те? Или не са?“ След това се чудят дали да дойдат към теб. Но докато обърнат глава, ние вече сме далеч. Понякога някой ни спира за автограф. Спираш, подписваш се и като вдигнеш глава – около теб вече има тълпа.
– Защо нямате шофьор в Киев?
– Имам. Понякога ме кара. Но аз предпочитам да карам сам. Зад волана се успокоявам.
– Разбрахме какво обичате. А какво не обичате?
– Печено месо за закуска. Пияни жени. И когато някой безсрамно нарушава правилата, докато те гледа в очите.
– Наскоро говорихме с украински герои в спорта. На един бившата му жена му беше взела всичко. На друг – 2/3 от имуществото. Правилно ли прави брат ви, като не бърза с брак?
– Преди брак задължително трябва договор! Чак тогава подпис.
– И при вас ли беше така?
– Ние сме женени. Нямаше сватби, пръстени. Нямаше и договори. Има взаимно разбиране. Любов. С Наталия съм от 17 години, имаме три деца, щастливи сме. Но няма абсолютна рецепта за семейството. Не искам да давам съвети на Володя. Някой намира половинката си на 18, друг не може да я намери и на 50.
– Андрей Кириленко беше казал: „В кариерата си спечелих много. Неприлично.“ Вие можете ли да го кажете?
– Ще отговоря така: Спечелих много опит, контакти и незабравими емоции. Ако ви интересуват парите – достатъчно е да се каже, че финансовите въпроси не тревожат мен и семейството ми.
– Както и децата ви?
– Позицията ми е принципна – родителите са задължени да дадат образование на децата си. Останалото децата сами трябва да си го спечелят.
– Ще учат ли в Америка?
– Мечтая за Харвард. Казах им за това. Ако Егор, Елизабет-Виктория и Максим, получат образования в един от най-престижните университети в света, мисията ми като баща ще бъде изпълнена.



Напишете коментар:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *