ИНТЕРВЮ:РИКИ ХАТЪН

https://i1.wp.com/upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Ricky_Hatton_2009.jpg/220px-Ricky_Hatton_2009.jpg?w=598

Завръщащият се на ринга Рики Хатън:
Съдбата ме ритна в задника и се вдигнах на крака
Пиех и държах ножа на сантиметри от гърдите си, но приятелката ми ме спаси, разказва боксьорът

Оуен Слот
“Таймс”

Отказал се боксьор се завръща между въжетата. Едно от най-тъжните и стари клишета в спорта. Но ето че аз седя в частната му зала в Хайд, опитвайки се да убедя Рики Хатън, че не трябва да слага ръкавиците отново.
Разбира се, той е чувал всичко това и преди, но логиката няма място тук, защото Хатън е далеч от стереотипа на традиционния боксьор, който иска да върне старата си слава. Тя е останала толкова далеч в миналото, че в забравата си той опита да се самоубие.
– Опитах да пия, докато не умра – започва разказа си Хатън. Той разкрива как е станал квартална пияница в местния бар, плачейки нощем в тъмния ъгъл на заведението. Обяснява за кухненския нож и неизброимите случаи, когато го е държал на сантиметър от гърдите си, а в същото време приятелката му Дженифър го е умолявала да го остави настрана.
Той говори със странна лекота за тези неща. Може би е някакъв вид вътрешна сила, благодарение на която уверено може да сподели как се е превърнал в “абсолютен провал”. Рики вече е достигнал до това ниво на своето психологическо пътуване, където разбирането на причините за неговата разруха няма никакво значение.
Той се определя като карикатура и е наясно, че сам е “зачеркнал всичко в живота” си.
Всеки би му казал, че няма как да бъдат “зачеркнати” неговите постижения като един от най-добрите, със сигурност един от най-популярните боксьори в историята на британския бокс, че не могат да бъдат заличени великите галавечери и световните титли. Работата е там, че той е наясно с това.
– Хората казват, че съм прекалено строг със себе си, защото съм побеждаван само от Флойд Мейуедър и Мани Пакиао. Хубаво е да чуя това, но изобщо не ме интересува тяхното мнение. “Рики, ти си легенда” – тези думи не означават нищо за мен, защото на рамото си имам един приятел, който всеки ден ми повтаря, че съм съсипал живота си и съм предал всички, които са вярвали в мен – откровен е Хатън.
“Приятелят, който му седи на рамото”, е признак на депресия. Но също така и на голяма гордост, която е принудена да се съобразява с общественото мнение. Двете са неразривно свързани, което прави нещата за Рики още по-сложни. Но колкото е сложно, толкова е и тъжно. В славните си дни Хатън бе шампион и дори издадоха специален комикс с него в главната роля. Той беше смел, енергичен, неуморим. Човек от народа. Винаги сядаше с теб в бара да изпиете заедно по една бира. Спортист със страхотни семейни ценности.
Може би това беше прекалено хубава реалност, за да бъде истинска, и тя бе разбита, когато неговата смелост и решителност се оказаха недостатъчни срещу Мейуедър и Пакиао. След загубата си от първия Хатън заяви, че се чувства “много засрамен”, а поражението от филипинеца 18 месеца по-късно все още му праща кошмари нощем.
Именно тази загуба променя всичко. Според Рики неговият треньор обърква подготовката и той достига върхова форма един месец преди боя.
– Разбрах, че нещата отиват на зле, когато един от категория суперперо ме повали в спаринг. След това седнах на стълбичките към ринга, с кърпа на главата, когато баща ми мина покрай мен. Попита ме “Добре ли си, сине?”, а аз го помолих да ме остави за една минутка сам. Тогава разбрах, че вече съм се провалил. Нямаше как да си върна формата.
Щом ме нокаутира човек от по-долна категория, как ще се справя с най-опасния си съперник?
Тази мисъл не спираше да се върти из главата ми. “По дяволите”, си казах и влязох в боя. Никога не ми се беше случвало подобно нещо – откровен е Хатън.
От този момент насетне, въпросът “Ами ако?” не спира да го тормози. Ако беше послушал своето семейство и партньора си в тренировките и се беше отказал?
– Не мисля, че щеше да ме победи в най-добрата ми форма, но е очевидно, че никога няма да разберем, и това ме измъчва всеки ден – споделя Рики.
Ако имаше дори частица мир в неговата душа, Хатън навярно щеше да приеме, че успехите му са много по-големи и няма как тези две загуби да бъдат по-важни от тях.
Хората казват, че помнят добрите ми моменти. Е, това няма значение, защото аз помня лошите
И това е началото на неговия път надолу, към отказването от спорта и проблемите с алкохола. Ето и неговия разказ за този период от живота му.
– Излизах за по едно питие с гаджето, приятелите, нищо специално. Но след първото ми идваше да се напивам до смърт. Винаги съм бил душата на компанията, в центъра на вниманието, но след първите няколко чашки отивах в ъгъла на бара и започвах да плача. Всички се чудеха какво ми става, защото аз бях успял мъж и за тях беше неразбираемо поведението ми. Когато се прибирах вкъщи, Дженифър винаги беше там и се опитваше да ме отърве от алкохола. Аз й казвах: “Окей съм скъпа, не се притеснявай!” Често седях пред телевизора, размишлявайки. Неизброими са случаите, когато тя се прибираше късно от работа, а аз плачех с нож, опрян в гърдите си. Правел съм го и пиян, и трезвен. Крещях, че искам да се самоубия. Никой не трябва да преживява нещата, които причиних на Джен. Жив съм благодарение на нея – изповядва се Хатън.
Пропадането обаче продължава. Вестник News of the World разкрива, че Рики взима кокаин, а може би най-тъжното от всичко е разпадът в отношенията с родителите. Това е тема, която той не желае да коментира, въпреки че се знае, че с баща си са стигнали до бой.
– Срамно е, но най-неприятното е, че нещата са непоправими – с огорчение признава боксьорът.
Приятелката му Дженифър, 11-годишният син Кембъл и новородената му дъщеря Мили му помагат да излезе от депресията и чувството на самоомраза. И както много преди него, така и той намира решение на проблемите си в завръщането между въжетата. На 24 ноември той ще излезе на ринга в препълнената зала в родния Манчестър срещу украинеца Вячеслав Сенченко.
– Това е много повече от боксов мач. Това е денят на изкуплението.
Дали евентуален неуспех няма да постави началото на ново пропадане? Не и според самия Хатън.
– След този бой, независимо как ще завърши, аз ще бъда в мир със себе си. Дали искам да спечеля отново световната титла? Разбира се. Но каквото и да стане, аз ще бъда горд от себе си, че успях да се завърна. Затова вече се чувствам победител – споделя Рики.
Чухте ли? Още една световна титла? Големи надежди могат да бъдат съсипани само с един точен удар на съперника. И въпреки това всеки би се впечатлил от ентусиазма в очите му. От това, в колко добра физическа форма изглежда. И пак достигаме не толкова до причината за неговото завръщане, а до психологическата страна на нещата, как спортът се превръща в негов спасител. Всеки, който го е грижа за Рики, се страхува, че историята ще се повтори при провал. И все пак той вярва, че по този начин получава втори шанс в живота.
– Всичко, през което минах – кавгата с родителите ми, опитите за самоубийство, това, което Мани Пакиао ми причини – всичко съм събрал на едно място и съм готов да го запратя със страшна сила срещу Сенченко
Толкова много страст и желание имам да се завърна, да престана да бъда “издънка”. Искам хората да си кажат: “Браво на него, как се съвзе след всичко, което преживя”. Това ме мотивира и по-амбициран не съм бил никога в живота си. Чувствам как животът ме ритна по задника да се изправя отново и не мисля да пропускам своя шанс – завършва Хатън.

(163)

Share

коментара


Tagged:


Напишете коментар:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *