Чакаха ме да се върна в затвора, сега ме чакат да се пенсионирам, но няма да стане, казва Бърнард Хопкинс

Възрастта е без значение
49-годишен иска всички титли в бокса
Чакаха ме да се върна в затвора, сега ме чакат да се пенсионирам, но няма да стане, казва Бърнард Хопкинс

Рики Маезе
„Вашингтон Поуст“

Дори за тези, които не се съобразяват с него, времето има ритъм. Особено в боксовата зала: ударите по чувалите, скоковете на въже и гонгът, който бие между рундовете. Както и неизменната музика от колоните. Младите слушат модерна музика. Не и Бърнард Хопкинс. Той си връзва обувките и си пее стара песен. Той слуша стара музика. „Всичко около мен е старо, брато“, казва големият шампион. Брадата му вече е сива, но това не го притеснява. Той е на 49 години, но е световен шампион по бокс в лека-тежка категория. А утре ще излезе срещу 19 години по-младия Бейбут Шуменов в мач, който ще обедини титлите на IBF и WBA. Хопкинс първи ще ви каже колко забележително е постижението му. Никой боксьор на негова възраст не е държал световната титла. Повечето му набори не искат да стъпват на ринга. А той продължава да е шампион в един от най-трудните спортове.
– Ако беше бейзболист, футболист или баскетболист, щеше да бъде изучаван от учените – казва промоутърът му Брус Бинкоу. От няколко години Хопкинс, който е с 54 победи, 6 загуби и 2 равенства на ринга, се забавлява с въпросите за възрастта си. Измисля си какви ли не прякори. Последният – Извънземното.
– Аз съм сред вас, но не съм един от вас. Извънземните живеят вечно – каза той наскоро.
Когато светлините на камерите угаснат, той все пак става сериозен. Среща два важни въпроса. Единият: „Как го прави?“
– Не е някаква магия – казва той.
Но по-важният е защо го прави? Той няма нужда от пари или слава. Щастливо женен е, има деца, приятели, вярващ е. Вече е боксова икона, защитил титлата в средна категория рекордните 20 поредни пъти от 1995 до 2005, неговото наследство е ясно. Но той продължава. И не мисли да спира. Контролира всичко. След последната му тренировка дългогодишният му треньор Наазим Ричардсън каза: „Вижте Тайгър Уудс. Има 2-3 операции, а играе голф. Там има и други такива случаи. А този човек още се боксира!“
Как става? Хопкинс е прав – няма магия. По-скоро суров режим и правилен стил на бокс. Той не пие, не пуши, не прави нищо, което би навредило на здравето му. Основното нещо в живота му е самодисциплината и контролът.
– Не пия. Въобще. Нито вино, нито нищо – казва той. Бърнард контролира всичко, което влиза в него. Неслучайно изглежда като човек, който е два пъти по-млад. Джордж Форман спечели титлата в тежка категория на 45 и беше най-старият шампион преди Хопкинс. Форман казва, че никой не може да издържи до 40+ без дисциплина.
– Знам тайната му. Той няма неща, които го разсейват. Колкото повече те разсейват, толкова повече излизаш от форма. Но веднъж преминеш ли бариерата, можеш да продължаваш колкото си искаш – каза Форман.
За разлика от него Хопкинс никога не е бил като воин на ринга. Той мисли, става все по-точен с възрастта. Не е нокаутирал никого от Оскар де ла Оя през 2004 г. насам. Винаги печели по точки. Опонентите му го уцелват веднъж от 4 опита. Той пък прави по 39 опита за удар на рунд, най-малко от всички действащи боксьори. Но така им нарушава ритъма и скоростта. Въпреки възрастта си той е пострадал доста по-малко от по-младите си колеги. Философията му е проста, но има ефект: „Поеми по-малко и дай повече“. През 2011, когато стана най-старият шампион след успех срещу Жан Паскал, той бе ударен едва 70 пъти за 12 рунда.
– Някои си мислят, че са непобедими. Но аз не съм от тях – казва Хопкинс, който никога не води жена си и децата на свой мач. Знае какви са рисковете, но въпреки това продължава да излага тялото си на тях.
Според учените 49-годишен боксьор излага мозъка си на много по-голям риск, отколкото 29-годишен боксьор.
– Мозъкът на всеки се свива с възрастта. Когато си по-стар, има по-голям риск от контузия, и то тежка – казва неврологът Маргарет Гудман.
Хопкинс не се трогва от подобни заключения. Казва, че е ходил на доктор и изследванията му са като на 25-годишен.
– Той се справя добре. Явно е аномалия – каза Гудман.
Животът на Хопкинс не е от най-лесните. В основното училище той напуска, без да знае даже азбуката. Той е второ от 8 деца на боклукчия. Казва, че като малък никога не си е мислил, че има опции за добро бъдеще. Съседите му в квартала във Филаделфия празнуват, когато някой излезе от затвора, а не когато някой си намери добра работа. Разбира се, той става бандит.
Покрай нас минава влак, а той си спомня как като малък е хвърлял камъни по влакове. И как по-големите хлапета са успявали да спрат влака и да ограбят товарните вагони. Естествено, той не изостава от другите. Арестували са го над 30 пъти за побой, грабежи и т.н. Още има белези от намушквания с нож на улицата. Осъждан е на 18 години затвор. Оказва се, че зад решетките е по-добре, отколкото на улицата. Започва да чете Корана и да се учи на бокс.
– Имах се с всички. С охраната, с мошениците, главорезите – спомня си той. В затвора се учи на дисциплина и самоконтрол, които няма как да научиш на улицата.
Освобождават го само след 5 г. заради добро поведение. Той е на 23, като му слагат още 9 г. условна присъда и му дават втори шанс. В деня, в който излиза от затвора, един от надзирателите му казва: „Пак ще си тук след 6 месеца“. Тези думи и досега кънтят в главата му.
Сега той минава през стария си квартал с лъскавия си джип. Сеща се за родителите си – и двамата алкохолици, умрели преди повече от 10 години. Връзките му със стария квартал са предимно спомените.
– Гетото е точно тук, вижте тези блокове, тук израснах – казва той.
Боксът му е донесъл пари, слава, но той още помни как е излязъл от затвора на 23. Още помни номера си зад решетките – Y4145. Пази и своя снимка като затворник. „На нея изглеждам по-стар, отколкото съм сега. Това са неща, които няма как да изтрия.“
Според ветерана Ал Бърнщайн – анализатор на Showtime, никой боксьор не е издържал на такава възраст. Той се сеща за Арчи Мур, който се бие до 46, когато пада от Мохамед Али през 1962.
– Никой не се е боксирал на такова ниво на 49. Никой, никога – коментира Бърнщайн.
Хопкинс се мести в Делауер преди 15 години, защото счита, че там е по-сигурно място за отглеждане на деца. Има имоти във Филаделфия, Флорида и Калифорния. Има пари, за да живее добре. Но продължава.
– За мен боксът в момента е печалба. Екстра печалба. Това са пари за децата на моите деца – казва той.
Хопкинс използва всякакви методи преди мач. Чете „Изкуството на войната“, счита себе си за експерт в контрола и убеждението. Даже казва, че се опитва да хипнотизира съперниците си преди мач.
– Просто вкарвам техния господ в моя джоб. Има начини да ги биеш. А най-лошото е да не знаеш. Те всички не знаят много неща – липса на образование, на разбиране.
Сега той е различен. Казва, че никой не може да му казва как да си живее живота. Смята, че най-важното е да мисли като човек, който няма нищо.
– Винаги трябва да мислиш, все едно си човек без храна в хладилника – твърди той, а това обяснява защо още не е окачил ръкавиците. Но какво ли ще стане, когато реши да напусне спорта?
Много боксьори водят тежка битка, малко се оттеглят по собствено желание. Форман се би на 48, но през 2004 се опита да се върне на 55. Жена му го убеждаваше да не го прави, но той настояваше.
– Тя ми каза: „Джордж, нали така искаше да се махнеш – с мисълта, че още го можеш?“ Тогава се обърнах и никога не погледнах ринга. Но повечето хора напускат, без да могат да ходят в права линия, не помнят имената на децата си. Боксът е капан. Лесно влизаш, но е трудно да излезеш. Трябва ти помощ – спомня си Форман.
Хопкинс е имал няколко шанса да го направи. Той излиза от затвора с мисълта да стане боксьор, но губи още първия си мач. След това не се бие 18 месеца. Време, в което се чуди коя посока да избере. В последните години пък много специалисти го призовават да се пенсионира. Той също си мисли за това. След победата срещу Антонио Тарвър през 2006 казва: „Приключих, няма какво повече да направя“. Но се връща година по-късно.
Когато го питам защо още не се е отказал, той говори 10 минути, без да спира. За него е важно да прави това, което иска. Има глад за мачове, има глад за успехи. И никой не може да контролира Бърнард Хопкинс.
– Ще знам, когато дойде време да се оттегля. Няма да го направя, защото други казват дали мога, или не мога. Започнах с бокса късно, ще приключа още по-късно.
Хопкинс, който държи титлата на IBF, се надява да бие Шуменов и да вземе пояса му на WBA. А след това целта му е да се бие с Адонис Стивънсън, шампиона на WBC. Хопкинс планира да се бие и догодина, когато ще е на 50. Той се дразни на приказките на хората, които обаче няма да спрат. И иска да продължи битката.
Бокс на 49? 50? Възрастта няма значение. Трудно е да си представим деня, в който Хопкинс няма да се бие с някого или с нещо.

(175)

Share

коментара